- бракосъчетание
- бракосъчета̀ние ср., само ед. Eheschließung f, -en.
Български-немски речник. 2013.
Български-немски речник. 2013.
бракосъчетание — същ. встъпване в брак, сключване брак, брак, сватба, женитба … Български синонимен речник
женитва — бракосъчетание; съпружество; брак … Църковнославянски речник
брак — същ. женитба, бракосъчетание, съпружество, брачен живот същ. шкарто, негодно, за изхвърляне същ. сватба същ. негодна стока, отпадъци същ. остатъци, останки, изрезки, боклук, смет, отработена вода, канални води, изпражнения … Български синонимен речник
женитба — същ. брак, бракосъчетание, сключване на брак, сватба … Български синонимен речник